Aнтропософската медицина е етаблирана в Западна Европа още от зараждането ѝ и е конституционално укрепена.

Тя разглежда човека като микрокосмос, който е огледало на планетарния макрокосмос

– всичко от макрокосмоса се отразява в микрокосмоса,

а всичко от микрокосмоса има своето сьответствие в макрокосмоса –

Антропософията разкрива за пръв път непознати дотогава аспекти в строежа на човека:

троичната структура                    

полюс на нервната система и сетивата

ритмична система

полюс на веществообмяната

и описва взаимовръзките и каузалните зависимости във фините тела на човека:

систематика на фините тела                                           

       Аз                                  духовната същност

       астрално тяло              тяло на душата

       етерно тяло                  тяло на жизнените сили

       физическо тяло    

Тук от ключово значение е разбирането за етерното тяло, на което в последствие ще бъде отделено повече място.

Антропософската медицина се занимава с въпроса, защо човекът точно в тази биографична ситуация получава точно тези симптоми. Анализират се дълбоките причини, които стоят зад физическите феномени. Това означава, че двама пациенти на една и съща възраст с една и съща диагноза и оплаквания могат да получат съвсем различна терапия. При назначаването ѝ се вземат предвид и конституционални и биографични елементи.

Диагностичният подход включва обозряване на феномените във фините тела и в троичната структура на човека. Тъй като антропософската медицина е комплексна и изисква не само класическо лекарско образование, а и задълбочени познания в антропософската медицина и собствени научни изследвания, нейното практикуване на високо ниво е особено предизвикателство и изисква дългогодишна експертиза. В крайна сметка, докато традиционната медицина си служи с външни апарати, антропософският лекар развива себе си като диагностичен и терапевтичен инструмент. Това естествено изисква дългогодишна, системна и целенасочена вътрешна работа върху себе си. Парадигматично тук е, че това важи и за пациента. Антропософската медицина е активен подход, тук и успехът на пациента е правопропорционален на готовността 

Това важи по същия начин и за пациента. 

В терапията се използват естествени лечебни средства, заимствани от природата – лечебни растения, минерали и т.нар. органови препарати. Изходните субстанции минават през специализирани и патентовани фармацевтични процеси подобни на потенцирането в хомеопатията.  По този начин се разгръща духовно-енергийната същност на лечебното растение – и така действието не идва от материята, а от по-високите нива. 

Освен медикаментозната терапия, антропософската медицина си служи широко с различни външни приложения от типа налагания, лапи, прилагане на медикаментите по специфични зони на тялото.

Съществуват отделни терапевтични раздели на т.нар. процесуални терапии, които се изучават отделно в дългогодишни обучения от специализирани терапевти. Те са:

• лечебна евритмия (науката за влияние на процеси във физическото тяло чрез спец. движения)
• антропософска музикотерапия и терапия с пеене
• говоротерапия (различно от логопедия)
• терапия с рисуване
• пластициране (работа с пчелен восък, глина, алабастър и др.)
• ритмичен масаж
• биографична работа
• Bothmer гимнастика и редица други