Aнтропософската медицина е етаблирана в Западна Европа още от зараждането ѝ и е конституционално укрепена. Тя разглежда човека като микрокосмос, който е огледало на планетарния макрокосмос и действащите в него закономерности и сили 

– всичко от макрокосмоса се отразява в микрокосмоса,

а всичко от микрокосмоса има своето съoтветствие в макрокосмоса – 

Антропософията дава ново разбиране за строежа на човека:

троичната структура               

полюс на нервната система и сетивата

ритмична система

полюс на веществообмяната

четиричленност на телата                                     

       Аз-организация           духовната същност

       астрално тяло              тяло на душата

       етерно тяло                  тяло на жизнените сили

       физическо тяло            материална основа на съществуването

и описва взаимовръзките и каузалните зависимости във фините му тела.

Индивидуална медицина

Антропософската медицина се занимава с въпроса, защо пациентът точно в тази биографична ситуация получава точно тези симптоми. Анализират се дълбоките причини, които стоят зад физическите прояви. Това означава, че двама пациенти на една и съща възраст с една и съща диагноза и оплаквания могат да получат съвсем различна терапия. При назначаването ѝ също се вземат предвид конституционални и биографични елементи.

Интегративна медицина

Диагностичният и терапевтичният подход са холистични. Човекът се възприема като цялостност, в която всеки орган съдържа и отразява обединяващата цялото идейна закономерност* и е в служба на един по-висок организиращ принцип, за разлика от строежа на една машина. Органичната съвкупност на цялото е повече от сумата от частите му (срв. Аристотел) и всяка част живее чрез и за цялото**. Съответно това може да бъде открито във физическото, етерното и астрално-духовно устройство на всеки орган и дава насоки за съответното лечение.

Рудолф Щайнер въвежда антропософската медицина като метод за разширение на традиционната и като инструмент за разбиране на физическите ѝ находки. Освен болестните прояви на материално ниво се вземат предвид и явленията и на етерно, душевно-астрално и духовно ниво. Това е качествено нов подход, особено относно етерното тяло (съдържащо жизнените сили и процеси), което е непознато на други лечебни системи. Човекът се разглежда в цялостната му същност, заедно с типологията на неговото мислене, личностна характеристика, чуства, емоции, натоварвания (ако е необходимо тъги и тревоги), преживявания, навици и шаблони на поведение, положителни дадености (ресурси) и обективни дефицити, конституционалност. Опитният антропософски лекар обозрява феномените във фините тела и в троичната структура на човека. Практикуването на високо ниво тук е особено предизвикателство, тъй като изисква освен класическо медицинско и антропософско образование собствени научни изследвания и дългогодишна експертиза. За сравнение: традиционната медицина си служи с външни апарати, а антропософският лекар развива себе си като диагностичен и терапевтичен инструмент. Това естествено изисква целенасочена, продължителна и системна вътрешна работа върху себе си.

* Peter Heusser, Антропософска медицина и наука, Schattauer 2011

** https://anthrowiki.at/Emergenz

Активно лечение

Ролята на лекаря да насочва и води процеса подпомага пациентът постепенно да погледне на себе под различен ъгъл и да започне да развива разбиране за патологията и симптомите си. Научава се на компетентност относно себе си, наблюдава се, осмисля, заема дейна позиция,  прилага препоръчаните му мерки и активности, променя се и се развива. Това наричаме работа по себе си. Парадигматично е преминаването от пасивна консумация на таблетки, външни терапии и лечебни протоколи към встъпване в ролята на централен актьор,

обуславящо мобилизиране на понякога неподозирани сили и закономерно подобряване на състоянието.

Целият лечебен процес е насочен към засилване на самооздравителните вътрешни лечебни сили на организма, а лекарствените средства извършват това, действайки съгласно принципа на съотвествие между макрокосмоса и микрокосмоса (вж. началото на раздела).

Медицина в развитие

Подобно на самата антропософия, антропософската медицина съдържа в себе си и методологията, и инструментите за изследване на явленията на съвремието. Тя се намира в непрекъснато развитие съгласно духа на времето и прави непреривно нови открития. Нейната задача е да даде отговор на явленията от съответната епоха. Така напр. по времето на COVID и поотделно, и с обединени усилия успяхме да развием разбиране и терапевтични стратегии, асоциирани със същината на проблема. Антропософската медицина е и една от малкото лечебни системи, които вземат предвид, че човечеството се променя във времето и с това се променят и фините тела и цялата конфигурация на човека.

В терапията се използват естествени лечебни средства, заимствани от природата –  растения, минерали и т.нар. органови препарати. Изходните субстанции преминават през специализирани и патентовани фармацевтични процеси, разработени от Рудолф Щайнер и научните му сътрудници. Основните процеси са подобни на разреждането и потенцирането в хомеопатията. Те способстват разгръщането на духовно-енергийната същност на лечебното растение, поради което действието на лекарството не идва от материалните му съставки, както в алопатията, а от по-високите нива. 

Изключително откритие и заслуга на Рудолф Щайнер е разработването на белия имел в онкологичната терапия, при което той е предвидил, че един ден това лекарство ще замени хирургичния нож.

* Основните производители на антропософски лекарства са Weleda https://www.weleda.ch/kategorie/gesundheit-2 и Wala https://www.walaarzneimittel.de/, но съществуват и редица други по-малки  (Helixor, Abnoba и др.).

Терапевтичният разговор /за разлика от анамнестичния разговор, равностойно на анамнеза/ заема по подобие на съответствието си в психологията и психосоматиката централно място.

Освен медикаментозната терапия, антропософската медицина си служи широко с различни външни приложения от типа налагания, лапи (Wickel), прилагане на медикаментите по специфични зони на тялото. 

Съществуват отделни терапевтични раздели на т.нар. процесуални терапии, които се изучават отделно в дългогодишни обучения от специализирани терапевти. Чрез тях пациентът получава възможност за съвсем пряко участие в лечебния процес.

• лечебна евритмия (наука за лечебните движения)
• антропософска музикотерапия и терапия с пеене
• говоротерапия (различно от логопедия)
• терапия с рисуване
• пластициране (интегрира обработване на материя – пчелен восък, глина, дърво, алабастър и др.)
• ритмичен масаж
• биографична работа
• Bothmer гимнастика и редица други